Иван Костов: У нас има проблеми с показателите за епидемията - данните не се събират по издържана статистическа методология
У нас има проблеми с индикаторите за епидемията - данните не се събират по издържана статистическа методология. Това каза в изявление за „ Дойче Веле “ Иван Костов - министър-председател на България от 1997 до 2001 година.
„ Например, не е явен индикаторът „ умряли “ т.е. как се преценя дали един човек е умрял от Covid-19 или заради друго авансово заболяване “, разяснява той.
Костов уточни, че неналичието на точна информация пречи да се направи прогноза за това какви ограничения би трябвало да се приложат, с цел да се овладее ситуацията - ограничаващи или по-либерални.
„ 22-23 страни в Европа минаха пика на дейните случаи на заболяването. Тоест, за тези страни не съществува риск от претоварване на здравните системи. В тези страни понижава и коефициентът на репродукция, т.е. - рискът за предаване на болестта. Но в България не е по този начин... У нас инфектираните не престават да порастват “, счита той
Опитът му в областта на ръководство на опасности демонстрира, че първата стъпка е да се пресметна дали рецесията е овладяна. „ Овладяна ли е здравната рецесия в България? Не е. Овладяна ли е икономическата? Още по-малко. Кога ще се овладеят тези рецесии? Не може да се каже, тъй като не е ясно по какъв начин ще подейства разхлабването на ограниченията “, разяснява Костов.
По думите институциите у нас не са изпълнили законите на страната и сега нямат проекти за противопоставяне на епидемията, няма подготовка и образование, няма заделени запаси и ресурси.
„ А в случай че няма съответни институции - по какъв начин обществото да бъде по-единно? Когато в недрата на едно общество има неработещи институции, не са формирани проекти за реагиране по време на епидемиологично злополучие, когато голяма част от работещите там не са си изпълнили обикновените отговорности - по какъв начин да имаме по-сплотено общество? Не знам… “, уточни някогашният министър председател.
Според него политическите процеси в страната ще зависят от това какво ще покаже втората вълна на вируса . „ Още повече, че в България още не е ясно кога ще стигнем до билото, по кое време ще спрем повишаването на дейните случаи...Ако първата вълна на болестта е ниска, втората може да се окаже доста по-висока “, коментира Костов
Той означи, че рецесията е сложила основни въпроси пред Европейски Съюз като например дали производствата, от които зависи националната сигурност на страните-членски, могат да бъдат в трети страни. Друг значим аспект е дали не би трябвало друга политика във връзка с финансовото придвижване, на придвижването на стоките и на хората.
По думите му Европейски Съюз и СЗО са посочили, че не могат да отговор ят на доста съответни провокации. „ Това е огромният въпрос: жизнеспособни ли са въобще интернационалните организации или са прекомерно надалеч от хората? “, означи Иван Костов.
„ Например, не е явен индикаторът „ умряли “ т.е. как се преценя дали един човек е умрял от Covid-19 или заради друго авансово заболяване “, разяснява той.
Костов уточни, че неналичието на точна информация пречи да се направи прогноза за това какви ограничения би трябвало да се приложат, с цел да се овладее ситуацията - ограничаващи или по-либерални.
„ 22-23 страни в Европа минаха пика на дейните случаи на заболяването. Тоест, за тези страни не съществува риск от претоварване на здравните системи. В тези страни понижава и коефициентът на репродукция, т.е. - рискът за предаване на болестта. Но в България не е по този начин... У нас инфектираните не престават да порастват “, счита той
Опитът му в областта на ръководство на опасности демонстрира, че първата стъпка е да се пресметна дали рецесията е овладяна. „ Овладяна ли е здравната рецесия в България? Не е. Овладяна ли е икономическата? Още по-малко. Кога ще се овладеят тези рецесии? Не може да се каже, тъй като не е ясно по какъв начин ще подейства разхлабването на ограниченията “, разяснява Костов.
По думите институциите у нас не са изпълнили законите на страната и сега нямат проекти за противопоставяне на епидемията, няма подготовка и образование, няма заделени запаси и ресурси.
„ А в случай че няма съответни институции - по какъв начин обществото да бъде по-единно? Когато в недрата на едно общество има неработещи институции, не са формирани проекти за реагиране по време на епидемиологично злополучие, когато голяма част от работещите там не са си изпълнили обикновените отговорности - по какъв начин да имаме по-сплотено общество? Не знам… “, уточни някогашният министър председател.
Според него политическите процеси в страната ще зависят от това какво ще покаже втората вълна на вируса . „ Още повече, че в България още не е ясно кога ще стигнем до билото, по кое време ще спрем повишаването на дейните случаи...Ако първата вълна на болестта е ниска, втората може да се окаже доста по-висока “, коментира Костов
Той означи, че рецесията е сложила основни въпроси пред Европейски Съюз като например дали производствата, от които зависи националната сигурност на страните-членски, могат да бъдат в трети страни. Друг значим аспект е дали не би трябвало друга политика във връзка с финансовото придвижване, на придвижването на стоките и на хората.
По думите му Европейски Съюз и СЗО са посочили, че не могат да отговор ят на доста съответни провокации. „ Това е огромният въпрос: жизнеспособни ли са въобще интернационалните организации или са прекомерно надалеч от хората? “, означи Иван Костов.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ